Посттравматичното стресово разстройство е състояние на повторно преживяване на травма, прекарана в предишен период. Т.е. посттравматично стресово разстройство може да се появи в лица, които са преживяли травма. Посттравматичното стресово разстройство се състои от три главни елемента:повторно преживяване на травмата, емоционално вцепеняване и симптоми на автономна възбуда.
Повторното преживяване се осъществява в сънища или повторно нахлуващи мисли, или изпадане в емоционално вцепеняване или поява на автономна възбуда, изразена в нервност или преувеличен отговор на уплаха.
Посттравматично стресово разстройство (ПТСР) се появява в лица, които са преживяли травма, както в случаите когато самите тези лица са били подложени на травмата, така и в случаите когато те са били свидетели на травмата или когато са конфронтирани със събитието, включващо реална или очаквана смърт, тежка телесна увреда или заплаха за телесния интегритет. Примери на ПТСР са сражение, физично нападение, отвличане, бедствие като пожар в дома. Посттравматичното стресово разстройство се състои от три главни елемента. 1). Повторно (отново) преживяване на травмата чрез сънища или чрез повтарящи се нахлуващи мисли. 2). Показване на емоционално вцепеняване, като чувство на отделяне от другите. 3). Поява на симптоми на автономна възбуда, като нервност и преувеличен отговор на уплаха.
Известни са два вида посттравматично стресово разстройство: остър тип, когато продължителността на симптомите е под три месеца или хроничен тип ако симптомите са налице най-малко три или повече месеци. Ако началото се забавя с повече от шест месеца разстройството се клалифицира като забавено.
DSM-IV критерии за диагнозата посттравматично стресово разстройство.
А. Изисква се лицето да е било изложено на травматично събитие, при което е било налице едно от следните неща.
(1) Лицето е било подложено или е било свидетел или е било конфронтирано със събитие, което е включвало действителна или заплашваща смърт.
(2) Отговорът на лицето включва интензивен страх, безпомощност или ужас.
В. Травматичното събитие постоянно се преживява отново по следните начини.
(1) Повторно и нахлуващо дистресиращо припомняне на събитието, чрез представи, мисли или възприятия.
(2) Повторно дистресиращи сънища на събитието.
(3) Действане или чувстване сякаш травматичното събитие се повтаря (включвайки чувство на повторно преживяване, илюзии, халюцинации).
(4) Интензивен психологичен дистрес с поява на вътрешни или външни загатвания, които символизират или напомнят за вида на травматичното събитие.
С. Постоянно избягване на стимули, свързани с травмата чрез три или повече от следните неща.
(1) Усилия да се избегнат мислите, чувствата или разговорите, свързани с травмата.
(2) Усилия да се избегнат проявите, местата или хората, които провокират припомняне на травмата.
(3) Неспособност да се припомни важен аспект от травмата.
(4) Очевидно снижаване на интереса или участието в значими прояви.
(5) Отделяне или отдалечаване от другите.
(6) Ограничен обхват на афекта (напр. пациентът не е в състояние да обича).
(7) Намаляване на перспективата за бъдещето (не очаква успешна кариера, създаване на семейство, да има деца или да има нормален живот.
- Персистиране на симптомите на възбуда (които не са били налице преди травмата), което се индицира от наличието на два или повече симптома от следните симптоми.
(1) Трудно заспиване и нарушение на съня.
(2) Възбуда или избухване в гняв.
(3) Трудно концентриране.
(4) Усилено бодърстване.
(5) Преувеличен отговор с уплаха.
- Нарушенията причиняват клинично значим дистрес или нарушения на социалното, професионалното или други важни области на функциониране.
ПТСР може да започне часове или месеци или години след стреса. Неговата продължителност е най-малко над един месец. Разстройството е хронично и продължава 40 или повече години в някои случаи. В част от пациентите заболяването протича с подобрения и е с добър изход. В някои пациенти се развива депресия с тревожно разстройство, алкохолна злоупотреба или злоупотреба с лекарствени средства,раздразнителност и лош контрол на импулсите.
Лечение на ПТСР.
Използват се антидепресанти и бензодиазепини. С тези средства се контролират депресивни симптоми, ако са налице. С тях се повлияват нахлуващите мисли, нощните кошмари и наушения сън. Сщо така се прилагат карбамазепин и валпроат, както и антипсихотици. Важно място заема психотерапията.