Много силната тревожност и безпокойство, които се контролират трудно, са основна характеристика за диагнозата генерализирано тревожно разстройство. Тази диагноза изисква да няма симптоми, типични за фобийните разстройства, паническото разстройство и обсесивно компулсивното разстройство. Безспокойство за условията на живот, пари, положението в обществото и семейния живот са в основата на тревожността при генерализираното тревожно разстройство. Тази диагноза се поставя само ако симптомите на това разстройство не се появяват по-често при други психични разстройства.
Персистирането на силната тревожност и безпокойство за шест месеца са друго условие за поставяне на диагнозата генерелизирано тревожно разстройство. Освен това тази диагноза изисква наличието на три от следните шест симптоми: неспокойство или изостряне на нервите до крайност, лесна уморяемост, трудно концентриране, раздразнителност, мускулна напрегнатост, нарушение на съня.
Генерализираното тревожно разстройство се състои от много силна тревожност и безпокойство, които трудно се контролират и при което няма симптоми, типични за фобийните разстройства, паническото разстройство и обсесивно компулсивното разстройство. Пациентите с генералзирано тревожно разстройство се безпокоят много за условията на живот, включително здравето, парите, положението в обществото, изпълнението на професионалните задължения, както и за хармонията в семейния живот.
Диагнозата генерализирано тревожно разстройство се поставя само ако симптомите на това разстройство не се появяват по-често при протичането на други психични разстройства.
Диагнозата генерализирано тревожно разстройство се поставя при условие, че са налице силна тревожност и безпокойство, които персистират най малко шест месеца и при условие, че на лицето е трудно да контролира безспокйството. Освен това, поставянето на тази диагноза изисква да са налице три от следните шест симптома (според DSM-ІV.-TR):
(1) Неспокойство или чувство на стимулиране или изостряне до крайност на нервите.
(2) Лесна уморяемост.
(3) Трудно концентриране или чувство на празнота в главата.
(4) Раздразнителност.
(5) Мускулна напрегнатост.
(6) Нарушение на съня (трудно заспиване или безсъние или чувство на недоспиване).
Наличните симптоми следва да причиняват дистрес или нарушение в социалната и професионалната сфера и в други важни области на функционирането. Следва да се изключат зависимост от субстанции и наличие на соматични болести, с които може да е свързана наличната симптоматика.
Генерализираното тревожно разстройство засяга около 4%-7% от населението и по-често жените, отколкото мъжете. Това разстройство започва по-често между 20 и 30 години. Малка част от пациентите търсят психиатрична помощ, по-често те търсят помощ от други специалисти, работещи в соматичната област от медицината, често оплаквайки се от палпитации и от скъсено дишане. Протичането е хронично, като в своя ход флуктуира – в някои периоди е по-тежко и в други е по-леко. В една част от пациентите се развива паническо разстройство. Също така в тези болни понякога се развива голяма депресия и зависимост от субстанции. Някои от пациентите се опитват да третират генерализираната трвожност с алкохол и избрани от тях лекарства.
Лечение на гeнерализираното тревонжно разстройство
Пациентите с това разстройство се лекуват с психотерапия и медикаментозни средства. От голямо значение е пациентите да знаят за възможна връзка на това разстройство със стрес, както за неговото хронично протичане, с тенденция за колебание на симптомите. От съществено значение е пациентите да се обучат да контролират симптомите на тревожност, мускулното напрежение. От лекарствата се прилагат велаксин и буспирон, както и бензодиазепини, към които може да се развие зависимост, поради което се изисква внимателно и точно спазване на схемата, определена от психиатъра. Въобще, от голямо зачение е активното участие на пациентите в терапевтичния процес.