Агорафобията е страх на пациента да не попадне в ситуация, при която не е възможно да се окаже медицинка помощ при паническа атака или е страх от поява на паническа атака при определени условия. Терминът агорафобия се превежда буквало от гръцки език като „страх от място за пазаруване”. Действително, повечето от пациентите с агорафобия се чувстват некомфортно в магазини и маркети, но в действителност същественото е, че те се страхуват от отделянето им от източниците на сигурност.
DSM–IV критерии за диагнозата агорафобия
За да се приеме наличието на агорафобия се изискват следните условия, според DSM-IV критерии за агорафобия.
А. Наличие на тревожност, когато пациентите се намират в места и ситуации от които избягването може да се затрудни (или възпрепятства) или когато няма да е налице помощ, при неочаквана поява на ситуационно предразполагана паническа атака или паническо-подобни симптоми. Агорафобните страхове типично се появяват при следните ситуации: най често когато пациентът е в тълпи от хора или на опашка; когато пътува през мост, когато е върху мост или при пътуване в автобус, влак или автомобил.
В. В случаите, когато ситуациите, водещи до страх не са избежими и в тези ситуации пациентите са изложени на дистрес или тревожност от това, че може да се появят паническа атака или паническо-подобни симптоми; или когато в тези случаи пациентът изисква придружители.
Агорафобията е усложнение (утежняване) на паническото разстройство. Агорафобните пациенти често се страхуват да не получат паническа атака, те се страхуват от налични препятствия за получаване на помощ, напр. ако те са далеч от лекар или болнично заведение. Те се стараят да избягват места с много хора, като магазини, ресторанти, театри, църкви, защото в тези ситуации те се чувстват като в капан. Много от пациентите са тревожни и се затрудняват да шофират на дълги дистанции (защото те се страхуват, че са далеч от помощ при поява на паническа атака), те са тревожни да преминават по мостове и да шофират през тунели. Много от пациентите настояват да бъдат придружавани към места, които те желаят да избегнат. При най-тежките случаи те остават „вързани към дома”.
Фактически агорафобията е загриженост на пациента да не попада в места или ситуации, в които може да има затруднение да получи помощ при появата на симптоми на паническа атака или когато могат да се появят отделни симптоми на паническата атака, като прилошаване, падане или дори умиране. Това е мотивът пациентът да избягва такива места и ситуации. В редица случаи пациентът не излиза сам от дома, страхувайки се, че ще му прилошее и ще падне. Затова той изисква придружител за да отиде на пазар, до работното място или другаде. Някои от пациентите поради тази причина не излизат продължително време (дори години) от дома си. Това тяхно поведение понякога води до семейни раздори. Някои от тях не смеят да се отдалечат от болница или друго медицинско заведение, защото по този начин те се лишават от спешна медицинска помощ, в случай, че им прилошее или паднат или получат сърдечна атака и други. Те избягват места с много хора, затворени места като лек автомобил, автобус, асансьор и други, където може да бъде затруднено получаването на медицинска помощ (един пациент, поради паническото си разстройство, години наред не ползвал обществен превоз, трамвай, тролейбус и автобус в София и пътувал до работното си място и обратно и на други места само пеш.) Агорафобията може да протича с появата на панически атаки или пък може да е налице без да се придружава от панически атаки.
Паническото разстройство, с или без агорафобия, следва да се разграничава от други тревожни разстройства, което изисква внимателен анализ на картината и протичането му от изследващия лекар-психиатър.
Погрешно е пациентът да скрива наличието на панически атаки и поведението, причинено от агорафобията. Той трябва да търси помощ от психиатър, който би могъл да помогне, а в някои случаи дори да промени живота на пациента с ефикасно повлияване на това разстройство.