Панически атаки

панически атаки

Определение и схематична характеристика на клиничната картина на паническата атака.

Внезапен пристъп на неудържим страх, с пик след около 10 минути е паническа атака. Тя се характеризира с внезапно и много бързо появяване на различни симптоми като  сърцебиене, затруднено дишане (задушаване), треперене, мравучкане, изтръпване. Паническа атака е   появаване на страх от сърдечен удар, страх от мозъчен удар, страх от полудяване  и страх, че пациентът умира в момента. Паническата атака след преживяния пик (около 10 минути) се последва от постепенно намаляване на интензитета на страха  и симптомите  на паническата атака.   Паническата атака   се среща при паническото разстройство и при други, главно психически, разстройства.

Диагностични критерии за диагнозата паническа атака, според DSM-IV-TR критерии:

За да се приеме наличието на паническа атака според DSM-TR класификацията се изисква да са налице най-малко четири симптоми от следните тринадесет симптоми.

В определен период внезапно се появява интензивен страх или дискомфорт, като в този период също се появяват много бързо, с много бързо достигане на пик (в рамките на 10 минути), четири или повече симптоми от следните тринадесет симптома:

(1) палпитации (туптене на тялото), тяжест на сърцето или ускорено биене на сърцето,

(2) изпотяване,

(3) теперене или (клатене) друсане,

(4) усещане на недостатъчност на дишането или задушаване,

(5) чувство на задъхване,

(6) болка в кръста или дискомфорт,

(7) гадене или дискомфорт на стомашно чревния тракт,

(8) чувство на замаяност, нестабилност, празнота в главата или припадък,

(9) дереализация (чувство за нереалност) или деперсонализация,

(10) страх от загуба на контрол или полудяване,

(11) страх от умиране,

(12) парестезии (вцпеняване или пищене в ушите),

(13) студени или топли вълни.”

Клинична картина на паническата атака. Паническата атака започва с внезапно възникване на много голяма тревожност и силно нарастващ страх и придружаващи ги соматични (телесни) и психични симптоми. Най-често се появява треперене, по-повърхностни вдишвания и издишвания (скъсено дишане), усет за туптене в тялото, свързано със сърдечната дейност, болка (или стягане) в гърдите, топли вълни, студени вълни, усет за парене (особено по лицето и шията), изпотяване, гадене, виене на свят (или лек световъртеж), чувство на празнота в главата, ускорено дишане, парестезии (усет за парене), чувство за задъхване или задушаване, промяна в заобикалящото или чувство, че нищо не е реално. Тогава се появява страх в пациента, че той умира или че полудява. Тези симптоми усилват тревогата, а последната усилва симптомите, т.е. получава се порочен кръг.Трябва да се подчертае, че не всички симптоми се появяват в един и същ болен, като във всеки отделен болен са налице само някои (четири или повече) от изброените по-горе тринадесет симптоми.

Особеното е, че внезапно се появява пристъп от неудържим страх, като симптомите се появяват много бързо и се усилват за кратко в много висока степен. Появата и нарастването на страха и симптомите продължават минути (по-често до 10 минути), като някои от симптомите се задържат по-продължително време (до 20-30 минути, дори до един час). Съществена характеристика на пристъпа е, че пациентът се страхува много силно от симптомите и често приема, че това може да е сърдечен удар, мозъчен удар, полудяване, умиране. Според мнозина от преживелите паническа атака, това е най-силният страх в живота им. В някои пациенти симптоматиката не е така драматична, т.е.проявите не се изявяват в много висока степен. Обикновено атаките се появяват без въздействието на провокиращи фактори. Често силният страх в пациента води до силното му желание (подтик) да избягва мястото и ситуацията, при които е възникнала паническата атака.

Колкото и да си приличат картините на атаката в отделните болни, те се различават в много отношения, напр. по различните симптоми, степента на тяхната изразеност и други.

Паническата атака е съществената част на паническото разстройство. Паническа атака обаче може да се среща и при други психични разстройства, напр. при специфична фобия, социална фобия и посттравматично стресово разстройство. Неочаквани панически атаки се появяват по всяко време; те не са свързани с определени ситуации, но въпреки това не е задължително паническите атаки да се появяват неочаквано. Напр. атаките при социална и специфична фобия обикновено са очаквани при наличието на определени стимули.

Лечение на паническите атаки. Паническата атака се третира с психотерапия и лекарствена терапия, прилагани едновременно. Психотерапията е важен метод на лечението на пациенти с панически атаки или с паническо разстройство. В практиката почти винаги се прилага и лекарствена терапия. Психотерапията може да е ефикасна ако пациентът участва активно в изпълнението на този метод. За лечението на пациентите с панически атаки се  използват две групи лекарствени  средства: селективни блокери на обратния захват на серотонина, при което се повишава концентрацията на серотонина в синапсните цепки в мозъка и бензодиазепини, като средства, които повлияват тревожността и страха. От значение е, че при неправилна схема на приложението на бензодиазепините може да настъпи зависимост към тях, което само по себе си е голям психиатричен проблем.