Обсесиите са натрапливи мисли, идеи, представи, импулси
Натрапливостите (обсесиите) са повтарящи се мисли, идеи, представи, импулси. Мислите, идеите, представите и импулсите се повтарят и са постоянни за определено време, нахлуват натрапливо и причиняват видима тревожност и дистрес. Налице е страх у пациента от увреда на други хора или наличието на богохулни мисли, както и мисли за убийство на най-близки измъчват непрекъснато пациентите с ОКР.
Обсесивно-компулсивното разстройство или разстройството с натрапливи мисли и действия е такова заболяване, при което са налице натрапливи мисли, идеи, импулси и представи и натрапливи поведения и действия, които са натрапливо нахлуващи и неподходящи. Натрапливите поведения и действия имат за цел да неутрализират и редуцират дискомфорта или да предпазят пациента от събитие или ситуация, които водят до страх.Натрапливите мисли и идеи причиняват видима тревожност и дистрес, като често включват страх от увреда на други хора или грешност към Бога, напр. пациентът е с натрапливи мисли, че ще убие свои обичани хора, а религиозите лица имат богохулни мисли.
Натрапливите целенасочени и преднамерени поведения или психични актове се изпълняват в отговор на натрапливи мисли и идеи или те се изпълняват съгласно някои правила, които се спазват стриктно и неотклонно. Компулсиите неутрализират и редуцират дискомфорта или предпазват от събитие или ситуация, които водят до страх. Следователно, обсесиите (натрапливите мисли и идеи) създават тревожност, която се овладява от компулсии (натрапливите поведения, действия и ритуали).
Характеристика и дефиниция на обсесиите и компулсиите.
Компулсиите са натрапливи, повтарящи се целенасочени поведения или психични актове
Повтарящи се, целенасочени и преднамерени поведения и психични актове са известни като компулсии. Повтарящото се миене на ръце или ритуалното проверяване са примери за действието на компулсиите. Те неутрализират и редуцират дискомфорта или предпазват от събития или ситуации, водещи до страх. Други действия са ритуалите, които не са свързани по реалистичен начин със събитието или ситуацията, те са извънредни.
Следователно, обсесиите създават тревожност, която се овладява от компулсивни ритуали. Поставянето на диагноза обсесивно-компулсивно разстройство изисква да има обсесии или компулсии. Диагнозата се подкрепя от това дали тези симптоми причиняват дистрес, дали консумират време, най-малко един час на ден, дали значително взаимодействат с нормалната рутинна работа или с обикновената социална активност или с обикновените взаимоотношения. Лицето понякога разбира, че обсесиите и компулсиите не са обосновани.
Следва да се признае, че в мнозина психично здрави инидивиди има натрапливи мисли и повтарящо се поведение, напр. в децата. Ние често пием кафе в точно опредлено време или се храним в точно опредлено време, но това не означава, че са налице обсесии и компулсии. В здравите психични лица освен натрапливите мисли и повтарящото се поведение, не са налице и други симптоми, характерни за обсесивно-компулсивното разстройство. В здравите лица натрапливите мисли и повтарящото се поведение не нарушават обичайния живот, работата, социалната активност и взаимоотношенията.
DSM–IV–TR– критерии за диагнозата обсесивно-компулсивно разстройство.
А. Симптоми, които дефинират диагнозата обсесии.
(1) Повтарящи се и персистиращи мисли, импулси и представи, които се преживяват като натрапливо нахлуващи и неподходящи и които причиняват очевидна тревожност или дистрес,
(2) Мислите, импулсите и представите представляват безпокойство в повече за проблеми от реалния живот.
(3) Лицето се опитва да игнорира или да потисне такива мисли, импулси или представи или да ги неутрализира с някои други мисли и действия.
(4) Лицето разбира, че обсесивните мисли, импулси и представи са продукт от неговия мозък(т.е. те не са поставени отвън).
Симптоми, които дефинират диагнозата компулсии.
(1) Повтарящо се поведение (миене на ръце, пренареждане на вещи, проверяването) или психично действие (казването на молитва, броенето, тихото или с шепнене казване на думи), чрез които лицето чувства, че трябва да ги изпълни в отговор на обсесията или съгласно правилата, които се изисква да се спазват строго.
(2) Поведението или психичното действие с които се цели предпазване или редуциране на дистрес или предпазване от някои застрашаващи събития или ситуации
В. Понякога по време на протичането на разстройството лицето разбира, че обсесиите и компулсиите са излишни или са неоснователни.
През повечето време лицата не разбират, че обсесиите и компулсиите са излишни или неоснователни.
С. Обсесиите и компулсиите причиняват очевиден стрес, те губят време (повече от един час на ден) или пък взаимодействат с рутинната част от живота на пациента, с неговата работоспособност или с обичайните социални активности или взаимоотношения.
Често обсесивно-компулсивното разстройство започва в края на пубертета или в началото на 20 години, като в огромна част заболяването започва преди 30 години. Началото най-често е постепенно и в по-малка част е внезапно и се развива за около месец. Най-често лечението започва няколко години след началото.
От обсесивно-компулисвно разстройство страдат около 2% – 3% от населението. В по-голямата част от пациентите това заболяване протича хронично, в малка част от пациентите заболяването е по-тежко, с влошаване и прогресиране и в най-малка част се наблюдават периоди на подобрение. В последно време, при наличието на сегашната терапия, се наблюдава по-лек курс на протичане, с по-малко тежки симптоми. Състоянието се влошава от появата на депресивно състояние и от стресиращи събития. Част от болните с обсесивно-компулсивно разстройство имат тревожност и фобии, напр. социална фобия.
Лечение на обсесивно-компулсивото разстройство
При това разстройство се прилагат психотерапия и фармакотерапия, което се оценява като успех. Поведенческата терапия е с по-голяма ефективност при компулсиите и по-точно при ритуалите. Провеждането на този вид терапия среща трудности и съпротива от страна на пациентите, защото по време на терапията може да се усили тревожността. Независимо от това е налице благоприятно повлияване на повече от две трети от пациентите.
Фармакотерапията се състои от прилагане на серотонинови блокери, SSRI, и кломипрамин, най-вече в миналото. В голяма част от пациентите се постига различен терапевтичен успех. Лечението е най-сполучливо с комбинация от психо- и фармакотерапия. При по-тежките случаи се прилагат и антипсихотици. В отделни случаи се прилага и хирургично лечение, по-точно стереотактична цингулотомия. Този вид терапия се пралага само в случаи на резитентност към другите видове лечение.