Weight Loss Program
 
 
Home Пациентите и техните близки

Translate

Bulgarian French German Italian Portuguese Russian Spanish

Промяна размера на шрифта

Печат Е-мейл

Пациентите и техните близки

 

Професор Крум Миланов за пациентите

Професор Крум Миланов за близките на пациентите

Професор Крум Миланов: Най-важните десет правила в  моята работа с пациентите и техните близки

Професор Крум Миланов за пациентите

Първо. Не е адекватно пациент да отказва консултация с психиатър, ако е сигурен или ако се съмнява, че има психично разстройство, той не бива да отхвърля такъв съвет и на близките си. Пациентът няма да загуби нищо и не може да бъде унижен от такава среща с психиатър, дори последният да не потвърди съмненията за психично нарушение. Пациентът няма основание да се опасява, че психиатърът ще го настани в болница. Много нарядко пациенти с психични разстройства постъпват в болнично заведение, още повече, когато те не желаят това. Отлагането на среща с психиатър забавя лечението, ако такова се изисква. Доказано е, че забавянето на лечението на психичното разстройство води до по-тежко протичане и до по-трудно и забавено успешно лечение. Това е от много голямо значение за пациентите и те следва добре да обмислят дилемата дали да се съгласят или да отхвърлят консултация с лекар, психиатър. Пациентът следва да знае какво представлява една консултация с психиатър. Тук накратко споменавам някои моменти от това какво представлява психиатрична консултация. В моята практика, когато при първа среща установявам, че пациентът има нужда от психиатрична помощ, очертавам на разбираем език това, което установявам и предлагам лечение, което може да коригира психичните нарушения. Обсъждам с пациента и близките му възможностите на предлаганата терапия и много други въпроси, свързани с разстройството и терапията. Искам да подчертая, че когато зная, че дадена среща е първа среща с нов пациент полагам усилия да се създаде връзка с взаимно разбиране между лекар и пациент. Защото лечението не се осъществява само от лекаря, а с активното участие на пациента. Без съгласието на пациента за провеждане на лечение се очертава предпоставка да не се постигне терапевтичен успех. Въобще консултацията с психиатър следва да преминава под знака на добронамереност и усилие на лекаря да вникне в състоянието на консултирания, за да се стигне до много важни резултати като доверие, очакване на положителен резултат и създаване на условия в пациента да възникне желание да се коригира разстройството.

Второ. За пациента е важно да разбере добре предлаганата терапия още при нейното назначение. Затова поне в някои случаи пациентът следва да задава достатъчно въпроси на лекаря за терапията. Когато консултирам пациент, винаги питам има ли нещо неясно около терапията и начина на нейното провеждане. Защото практически терапията се провежда от пациента и неговите близки, в отсъствието на лекаря. Аз внимавам много как пациентът ще възприеме терапията, не само като съгласие и желание, но и как той е разбрал схемата на прилагане на терапията. Намирам за много важно схемата да се напише точно, ясно и прегледно на лист хартия.

Трето. Провеждането на лечението е също особено важен елемент от усилията да се овладее трайно симптоматиката на разстройството. Обяснявам на пациента някои основни правила от провеждането на лечението. 1. Напр.често възникват странични (нежелани) ефекти от лекарството, когато се налага покачване на дозата. Това се случва когато покачването на дозата е бързо, с по-големи дози. Точно това може да води до нежелани последици, дори до провал на лечението. Обяснявам подробно и точно начините да се избегнат нови странични ефекти от неправилното покачване на дозата. 2. Също така е от значение и начина на спиране на лечението. В някои случаи при внезапното спиране могат да се появят наново някои от симптомите на разстройството, а други отново появилите се симптоми могат да са свързани със самото спиране на лечението. Необходимо е пациентът да е запознат с тях и особеностите им, като заради това той следва да иска точни разяснения. 3. При смяна на терапията се изисква строго спазване на някои правила, за да се избегне обостряне на разстройството. Тогава се налага да се очертае точна, ясна и прегледна схема, написана на лист. Тя следва да се разбере от пациента или от негов близък. Винаги се старая да се уверя, че пациентът и близкият му са разбрали схемата на смяната на терапията. Подценяването на този момент винаги води до обостряне на състоянието, ако пациентът е все още с недостатъчно утвърдено подобрение. Препоръчвам на пациента да съхранява листа с написаната схема на лечение и ако в някой момент се наложи да може той сам или негов близък да впише промяната в дозата или нещо друго от лечението, предложено от лекаря по телефона. За съжаление в практиката си установявам пропуски, които се допускат при смяна на терапията, покачване на дозата и спиране на лекарството.

Четвърто. Лечението е ефективно, когато е комплексно, т. е. когато това включва лекарствени средства, психотерапия и специални усилия за участие на пациента в ежедневния живот на семейството и общността, чиито член е той. Вероятно това е една от главните отлики от другите заболявания, соматични(телесни) и неврологични. Мозъкът, чиито нарушения са в основата на разстройствата, е най-сложното нещо на света около нас. Функционирането на мозъка и свързаната с него психична дейност са нещо много, много сложно. Тази сложност изисква, по-точно налага, комплексен подход при лечението на настъпилото психично разстройство. В науката е доказано, че психотерапията и участието на пациента в обичайния живот се отразяват и повлияват функционирането на различни структури от мозъка. По този начин може да се обяснят терапевтичните ефекти на тези подходи в лечението. Пациентът следва да се отнесе с уважение и доверие към тези подходи, за да участва в тяхното изпълнение с желание и очакване за успех. Моята задача при обяснение на възможностите за повлияване и излекуване на разстройството винаги обяснявам подробно и реалистично (без преувеличение)  на пациентите. Изпълнението на тази задача е трудно както за пациента, така и за лекаря, защото изисква промяна в стила на живота на пациента, нещо, което е много, много трудно.

Пето. Изборът на лекарствени средства и на другите подходи (психотерапия и оптимална човешка активност) е важен елемент от лечението, поради което посвещавам специално внимание за вземането на решение. Преди всичко и най-вече изборът зависи от същността и формата на изява на психичното разстройство. Поставянето на диагноза може да се постигне още при първата среща, но често това става след проследяване на хода на разстройството. Най-важното в случая е да се наблюдава и да се получат достатъчно данни за предшестващия период от живота на пациенти. Стремежът ми е много внимателно да се очертаят всички параметри на това, което е променено и да се оцени тежестта на всеки от симптомите. Напр. едно е в картината да има само подозрителност, друго е към тази подозрителност да са налице т.н. афективни симптоми като депресивно настроение или възбуда и закачливост. От тези особености зависи оценката на състоянието и поставянето на диагнозата. При първата консултация е важно да се получат достатъчно сведения за лечението на пациента, провеждано преди консултацията и ефекта от него. Това налага много внимание и усилия, за да се получат най-голям брой данни и да не се пропуснат някои неща, които могат да очертаят по-точно и задълбочено картината на разстройството и неговата същност. В този смисъл консултацията е сложен, труден, а понякога много труден процес, който изисква и внимание, и по-продължително време. Качеството на консултацията, разбира се, зависи от подготовката на лекаря, неговата осведоменост и познания, както и неговият опит и практика. Разбира се, всичко това зависи и от способностите на лекаря да анализира, да схваща неща, които понякога не са очевидни, но се прокрадват между другото в хода на наблюдението и провеждането на разговора с пациента. Най-важното в случая е голямата отговорност на лекаря за решенията, които взема и които са от огромно значение за съдбата на пациента. Високата отговорност е качество на морала, без която могат да се пропускат някои неща и, които в някои случаи са от голямо значение.

Изборът на лекар, който да консултира и след това да провежда лечение, е право на избор на пациента. Независимо от това, какъв ще е изборът, пациентът очаква винаги най-добрия изход от настъпилото психично разстройство. В мнозинството от случаите психичните разстройства се повлияват от съвременното лечение. Въпросът е оценките на лекаря и провежданото от него лечение да води до терапевтичен успех, нежеланите странични ефекти да са минимални или да отсъстват и не на последно място терапевтичният успех да се затвърди достатъчно, за да не последват нови обостряния и пристъпи. Това зависи от много фактори, единият от които е изборът на лекар, който да показва висока отговорност, познания и умения в строго специализирания труд.

 

 

 

 

 

Професор Крум Миланов за близките на пациентите

Близките са неизменно в състава на екипа, който провежда лечението на пациента. А преди това, в самото начало, когато се осъществява първата консултация с определен психиатър, тяхната роля е важна и неотменна. Ако лекарят успее да ги включи пълноценно в събирането на данни за пациента, преди да се осъществи консултацията, тогава ще се постигне по-точна представа за психичното разстройство и провежданото преди това лечение. Това пък ще бъде от голяма полза за поставяне на вярна диагноза и за най-подходящо лечение. Затова в практиката си съм поставял близките на пациента на първо място, след самия пациент. При близки, които схващат добре схемата на лечение и за промяна в поведението на пациента, предлагана от лекаря, се създава много добра предпоставка за постигане на терапевтичен ефект. Ролята на близките е от много голямо значение, защото те могат да наблюдават и доловят неща, които не могат да се установят или пък пациентът може понякога да дава неточни, "изкривени" данни за състоянието си. Това е така, защото отстрани се доляват неща, които остават незабелязани от самия пациент. Напр. пациентът може да пропусне леката степен на скованост от някои от лекарствените средства, докато това не избягва от погледа на близкия. За разлика от пациента, близкият може да оцени, че състоянието на пациента не е чак толкова лошо, в случаите когато пациентът се оплаква, плачейки, че той е толкова зле и предстои едва ли не да умре. В тези ситуации спокойствието на близкия може да се предаде на пациента и да изиграе психотерапевтична роля. Близкият може да подтиква пациента да е активен, вместо да стои пасивен по цели дни и седмици. Това също в много от случаите е от изключително  значение.

В моята практика винаги съм насочвал вниманието към това близките да схванат колкото е възможно по-добре схемата на лечението и необходимостта от активно участие на пациента в лечебния процес. Още повече, че близките са с по-добра концентрация и с по-добра възможност да организират изпълнението от страна на пациента на отделни задачи от лечебния процес. В случаите, когато пациентът няма инициатива да се обади по телефона на лекаря изисквам от близките да ми съобщават за състоянието на близкия си и как протича терапевтичният процес - има ли данни за начална тенденция за подобрение, в какво се състои подобрението и има ли симптоми, които се появяват за първи път след включване на предписаните лекарства.

В заключение, бих искал да направя обобщение на най-важните моменти от диагностициране на психично разстройство и навременното му ефективно лечение. От голямо значение е да са започне навременно лечение. То трябва да продължи съгласно всички правила, спазвани в добрата психиатрична практика. При тези условия ще се постигне възможният терапевтичен ефект, в оптимална степен. Също така е много важно да се поддържа за неопределен срок постигнатият терапевтичен ефект. Такъв резултат се постига при участието на целия екип: пациент, близки на пациента и лекар, психиатър. За постигане на оптимален терапевтичен ефект и за поддържане на постигнатия ефект се изисква тясна, редовна и пълноценна връзка между лекар и пациент и неговите близки. В моята практика, когато са изпълнявани тези задължителни условия, винаги се е постигал възможният оптимален резултат от лечението на психичното разстройство.

 

 

Професор Крум Миланов: Най-важните десет правила в моята работа с пациентите и техните близки

Познанията и уменията, които съм придобил в продължение на десетилетия, вкл. от световния опит, са основа на моя подход към  пациентите. Отдавам особено значение на няколко основни неща.

1. Необходимо е да се откриват своевременно психичните разстройства. Всяко забавяне се отразява неблагоприятно за пациента и за неговия живот и живота на близките му.

2. Не по-малко  важно е поставянето на точна диагноза още в самото начало на заболяването или по-точно по време на първата консултация. С това се избягва влошаване на заболяването и излишно понасяне на странични ефекти от неточно назначена терапия.

3. Насочвам цялото си внимание за създаване на всички предпоставки за точно приложение на терапията, с активно влючване на близките на пациента. Защото поради несъгласие с лечението от страна на пациента или поради нарушена концентрация и неразбиране на предлаганата схема на терапията от негова страна, се стига до най-лошото – проваляне на терапията. В тези случаи не се постига желаният и възможен терапевтичен ефект.

4. Правя всичко възможно да се създаде и поддържа постоянна и редовна връзка (най-често телефонна) с пациента за отчитане още в началото на странични ефекти и неочаквано по-голямо забавяне на терапевтичните ефекти. С това се спестява неоправдано забавяне на ефекта от терапията, което може да е със сериозни последствия за пациента. Избягват се или се редуцират страничните ефекти на прилаганите лекарствени средства. При повечето  пациенти поддържам  редовна връзка, която в началото е през няколко дни, а след това ежеседмично. Това играе решаваща роля за постигане на оптимален ефект, с минимално закъснение, характерно за лечението с психотропни средства.

5. Реално очертавам пред пациента и близките  възможностите на съвременната терапия, което се подкрепя от световната и моята практика. Този  подход  е предпоставка  пациентът  да приеме предлаганата му терапия. С този подход и прилагането на съответните лекарства  постигам облекчаване на напрежението на  пациентите, в които тревожността е силно изразена и, които вярват, че никой не може да  им  помогне.

6. Вниманието ми е насочено към страничните ефекти на лечението, защото от наличието им и степента на тяхната изразеност зависи провеждането на лечението. Страничните ефекти често пречат на лечението. Защото, ако те не се толерират от организма на пациента, може да се стигне до неправилно приемане на назначените лекарства или до тяхното спиране, а с това и до неоправдано забавяне на терапевтичния ефект.

7. Отделям специално внимание за постигане на искрено доверие между лекар и пациент. Това е от заначение да се избягва излишен дискомфорт в пациента, който и без това страда от разстройството. Също така контактът между пациент и лекар, при наличието на доверие, играе винаги и психотерапевтична роля, което подпомага постигането на терапевтичен ефект и съгласие за  приемане на терапията от пациента.

8. Никога не отказвам искане от пациента за допълнителна (извънредна) консултация. Защото той и неговите близки най-точно могат да оценят настъпили неочаквани промени, които могат да изискват незабавна помощ.

9. С особено внимание се отнасям към съобщенията на пациента и на близките му за неочаквани промени в състоянието. Защото те могат да са израз на външни фактори, но могат да са свързани и с провежданото лечение.

10.В практиката си неизменно  прилагам  комплексна терапия от лекарствено лечение, психотерапия  и изискване за достатъчна активност  на пациента в живота на семейството,  работата или в училище. В науката е доказано, че  психотерапията и разширяването на активността в средата, в която живее пациентът, повлияват нарушенията в  мозъчните системи, с които е свързано наличното психично разстройство.