(В близкото минало и понастоящем в известна степен се приема, че разстройството засяга афектите. Сега, като по-точно определение, се приема, че е нарушено настроението, а не афектите.)
Дефиниция на разстройствата на настроението. Разстройствата на настроението се разделят на две големи групи.
1) Група, в която пациентите преживяват само депресия и по-точно голям депресивен епизод или по-слабо депресивно разстройство.
2) Група, в която пациентите преживяват само мания (маниен или хипоманиен епизод) или мания, в комбинация с депресия и тази група е известна като биполярна. В миналото разстройствата на настроението са подразделяни на униполярен и биполярен тип. Тези от пациентите, които са преживявали само един маниен епизод и тези, които са преживявали в миналото само манийни епизоди, без нито един депресивен, както и тези които са преживявали и двата вида епизод, маниен и депресивен, са означавани като биполярно разстройство. Когато пациентите са имали само депресивно разстройство, състоянието им се е означавано като униполярна депресия.
Двата типа разстройство на настроението са с различни анамнестични данни за наличието на разстройства на настроението във фамилията, освен това те изискват различно лечение и се допуска различна патофизиология и етиология.
Групата биполярни разстройства се състои от биполярно І разстройство, биполярно ІІ разстройство и циклотимно разстройство.
Биполярно тип І разстройство:
Биполярно афективно разстройство, БАР, тип І ( използвано в близкото минало и сега)
Биполярно разстройство на настроението тип І (използва се понастоящем)
За да се постави диагнозата биполярно І разстройство се изисква: пациентът да преживява или да е преживял най-малко един маниен или един смесен епизод; пациентът да е преживял различен брой рецидивиращи манийни и депресивни епизоди, като епизодите се отделят един от друг с ремисия, с различна продължителост, напр. месеци или години. През междуепизодните периоди често се възстановява нивото на функциониране в различна степен. В някои случаи пациентът е напълно здрав психично (пълна ремисия) и дори може да е с върхови постижения. Обратно, в някои случаи междуепизодните периоди са с частична ремисия, напр. в пациените с бързо сменяне на различните епизоди, т.н. бързо алтерниране, характеризиращо се с къси междуепизодни периоди, в които не се постига пълна ремисия, и остават манийни или депресивни симптоми, изразени в различна степен.
Биполярно ІІ разстройство.
За да се постави диагнозата биполярно тип ІІ разстройство се изисква пациентът да е преживял най-малко един хипоманиен епизод, който най-често се появява след или преди депресивен епизод или пък хипоманийният епизод се появява самостоятелно, без да е преживяван депресивен или депресивни епизоди. Характерно за този тип биполярно тип ІІ разстройство е слабо изразената мания (хипомания). За да се постави диагнозата биполярно разстройство ІІ се изисква преживявяване на хипоманиен епизод и голям депресивен епизод. Пациентите с биполярно тип ІІ разстройство се чувстват щастливи, с повишена енергия и безсъние. Биполярното тип ІІ разстройство се среща по-често във фамилии, в които се среща също по-често биполярно тип ІІ разстройство, отколкото се среща в тези фамилии биполярно тип І разстройство.
Диагностични критерии за биполярно ІІ разстройство, според DSM–IV класификация.
За диагнозата биполярно тип ІІ разстройство се изисква следното.
А. Наличие (според анамнезата) на един или повече големи депресивни епизоди.
В. Наличие (според анамнезата) поне на един хипоманиен епизод.
С. Никога преди не е имало маниен епизод.
Е. Симптомите причиняват клинично значим дистрес или нарушение на социалното, професионалното или в други важни области функциониране.
(В този списък е пропусната една (D) от точките. Освен това се вижда разликата между хипоманиен епизод и биполярно тип ІІ разстройство, поради това че при биполярното тип ІІ разстройство, освен хипоманиен има и голям депресивен епизод, с който се свързва нарушение на съответните функции. Това е моя специална добавка, КМ).
Циклотимното разстройство е най-слабата форма на биполярно разстройство.
Протичане и прогноза на биполярно тип І разстройство на настроението.
(Протичането и прогнозата на биполярното І разстройство е представено по H. I. Kaplan, B. J. Sadock, 1998 и N.C. Andreasen, M. W . Black, 2003, които са обобщили сполучливо световния опит).
Манията обиковено започва по-често остро, но в някои пациенти началото продължава няколко седмици. Манийните епизоди продължават дни до месеци, те са по-кратки и с по-остър завършек, отколкото депресиите. В някои пациенти манийните епизоди се последват от депресивни епизоди. Част от пациентите се възстановяват относително пълно, но в друга не малка част продължават с хронична лека нестабилост на настроението и по-точно продължават с епизоди от лека депресия. Прогнозата на определени епизоди е по-добра, особено когато е по-ефективно третирането с литий и антипсихотици, но в повечето случаи пациентите са със значителен риск за рецидиви.
В около 10-20% биполярното разстройство се изчерпва само с манийни епизоди, а останалата по-голяма част от пациентите преживяват както манийни, така и депресивни епизоди. Манийният епизод, когато не се лекува, може да продължи около три месеца, което показва, че лечението на манийният епизод следва да не е под три месеца. За оценка на тежестта на биполярното разстройство може да се съди по различни показатели, единият от които е продължителността и степента на освобождаването от симптоми на междуепизодните периоди. Успоредно на прогресирането на заболяването се скъсява продължителността на интерепизодите. След като пациентът преживява около пет епизода се стабилизира продължителността на интерепизода, който продължава от 6 до 9 месеца. Някои от пациентите с биполярно І разстройство са с бързо циклиращи епизоди.
Малка част от пациентите (около 7 %) с биполярно І разстройство остават с по един епизод ; около половината от пациентите (45%) след първия епизод преживяват средно по-малко от още един епизод; останалата част (около 40%) от пациентите са с хронично разстройство. Средният брой на епизодите е около девет. Около 40% от пациентите са с над десет епизода. Около 15% от пациентите с биполярно І разстройство са добре, 45% също са добре, но са с много рецидиви, 30% са с частична ремисия, а 10% с хронично разстройство. Една трета от болните с биполярно І разстройство са с хронични симптоми и данни за значимо социално снижение.
Особено трудно и малко ефективно е лечението на пациентите по време на маниен епизод, ако те са силно възбудени и категорично не приемат предлагана терапия. Също така с малък ефект са болните, които не получават адекватна терапия по различи причини. Въобще, лечението на манията в пациенти с биполярно І разстройство изисква освен познаване на този проблем и голям такт, настойчивост и помощ от близките, както и търпеливо обучение на близките и пациента, когато той е в ремисия за това разстройство и за тяхната роля в лечението и профилактиката на следващите епизоди.
Прогнозата на биполярното І разстройство е по-лоша, отколкото на голямото депресивно разстройство. Между 40 и 50 процента от пациентите с биполярно І разстройство получават втори маниен епизод в рамките на двете години от първия епизод. Между 50 и 60 процента от пациентите с литиеви препарати постигат контрол над сиптоматиката.
Към факторите, които насочват към лоша прогноза спадат: лошото справяне с професионалните задължения преди началото на заболяването, наличие на алкохолна зависимост преди началото, наличие на психотични черти и наличие на депресивни симптоми в интерепизодите. Обратно, към факторите, които насочват към добра прогноза се отнасят: кратката продължителност на манийните епизоди, по-голямата възраст при началото, по-малко суицидни мисли, по-малко съвместно съществуване с други психиатрични разстройства и наличието на по-малко соматични болести.
Протичане и прогноза на биполярно тип ІІ разстройство на настроението.
От малкото проучвания може да се заключи, че биполярното тип ІІ разстройство на настроението е хронично разстройство и изисква стратегия за продължително лечение.