Общ преглед
Базалните ганглии (б.г.) са група от подкорови ядра, чиито функции са свързани с движенията, паметта и емоциите и чиито нарушения могат да са от значение за патофизиологията на някои психиатрични разстройства.
Структура и функции
Б.г. се състоят от корпус (дорзален) стриатум, формиран от н. каудатус и путамен, лимбичен (вентрален) стриатум, формиран от вентралната част на глобус палидус, н. акумбенс и олфакторния туберкул. Към б.г. спадат също субталамичното ядро и две DA-ергични системи – нигростриатумна и мезолимбична (виж Мозъчен ствол). Някои причисляват амигдалата към б. г. Най-важните характеристики са връзките между самите ядра на б.г. и връзките на б.г. с други мозъчни структури, като амигдала, хипокамп, хипоталамус, моторен таламус, неокортекс и мозъчен ствол. Субталамичното ядро е част от базално ганглийния-таламо- кортикален-лимбичен двигателен кръг. Активирането на различни мозъчни полета и структури, свързани във верига, последователно във времето или едновременно, води до подготовка и изпълнение на движенията. Вида и точността на движенията се постигат чрез бримките от тези вериги, с обратно захранващи функции.
Медиалният глобус палидус доставя ексцитаторно обратно захранване на двигателния неокортекс, а латералния глобус палидус – инхибиторно обратно захранване, като предпазва от нежелани движения.
Н. акумбенс и с. иномината (лимбичен стриатум), дорзомедиалният таламус, фронталните дялове и ретикуларната формация играят важна роля в паметта и контрола на информацията, трансмитирана към неокортекса. Акумбенсът участва в интеграцията на импулсите от амигдалата и хипокампа и приема информацията от хипокампа, с която се оценяват възприятията спрямо контекста, като филтрира информацята за последващо процесиране. Лимбичният стриатум, чрез мощните връзки с амигдалата, има отношение към амигдалните функции, свързани с емоциите. Лимбичният и корпус стриатум са отчасти моторен компонент на лимбичната система.
Увреди и нарушения в базалните ганглии и психични разстройства.
При абнормности и потисната функционална активност на стриатума могат да се развият обсесивно компулсивни моторни движения. В деца с хиперактивност и разстройство на имулсивния контрол се установява потисната стриатумна активност. Допуска се връзка на манийна сиптоматика с промени в част от моторния кръг (между срединен челен дял и б.г.). Допуска се връзка между шизофренна симптоматика с промени в страничния челен моторен регион. Шизофренната симптоматика се свързва и с повишен допамин във лимбичния стриатум (н. акумбенс). Постигането на контрол над тази симптоматика с антипсихотиците се свързва с корекция на повишения допамин в лимбичния стриатум.